Задаваме ли си въпроса "какво дишаме"? Става дума за съдържанието на водолазните ни бутилки. Темата е неизчерпаема и незаслужено пренебрегвана, и бих желал да се получи плодотворна диккусия, и обмяна на опит. Ще споделя малко опит от моята практика. В течение на две години правехме анализ на въздуха си на всеки три месеца. Анализите се правеха от Центъра за хигиена, медицинска екология и хранене в София. Проверяваха следните в-ва: въглероден окис, въглероден двуокис, азотни окиси и масла. Като пределно допустими норми ползвахме DIN и данни на Дрегер
НАИМЕНОВАНИЕ СЪДЪРЖАНИЕ в mg/m3
СО2 915 DIN EN12021
СО 17,4 DIN EN12021
NOх 1 Draeger
Масла 0,5 DIN EN12021
Резултатите бяхя интересни. Така например, на два пъти имахме в повече въглероден двуокис и не можехме да разберем от къде е. Накрая, след като започна да "пострелва" баланса м-у І и ІІ степен, открихме, че поради заклинил клапан на втора степен, серпантината м-у І и ІІ ст. прегрява и маслото в нея гори. Серпантината беше пълна с нагар - ясно от къде беше CO2 то. Друг път имахме в повече масла - оказа се, че въздухът в бутилката беше много стар. Филтърът зареждахме с активен въглен и силикагел (компресора беше Бристол). По руските сайтове прочетох, че най-добрия материал за филтри са цеолитите - задържат и влага, и масла, и всякакви други гадости, като капацитета им е два пъти по-голям от активния въглен и силикагела, но се оказа много трудно да се намерят. Така, че продължаваме да си слагаме въглища и силикагелче на всеки месец, щото сегашния ни компресор е Бауер и филтърчето му е много малко.